Категории
Сайтове:8892
Тематични     Азбучен ред
Посещения
Locations of visitors to this page
Времето
Реклама
18gear.com
Православен календар

24 Юни - Рождение на свети Йоан Предтеча
и кръстител Господен (Еньовден)
Nativity of St. John the Forerunner

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея.

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си.

Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детедо трябва де са казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: “Йоан му е името”.

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

А младенецът растял и крепнел духом...

В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела, с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан, техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен

Когато Незалязващото Слънце на правдата - нашият Спасител - пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча - Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: "след мене иде по-силният от мене".

И ето, когато дошло времето света Елисавета да роди, тя родила син в старостта си, от застаряла утроба, както в древни времена Сара родила Исаак. Така едното чудо предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, за да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: "всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е силна да направи така, че нетленната Дева да стане чиста Майка."

Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, за да може с едното чудо да се подготви света за възприемането на другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на Приснодевата, родила Син. Станали свидетели на дивното раждане от престарялата Елисавета, те се подготвят за вестта за "странното" раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие - по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество - начинът на раждането е победил законите на естеството.

Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали заедно с нея, защото Господ и сторил велика милост, свалил от нея "подигравките за бездетство". Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който казал на Захария: "жена ти Елисавета ще ти роди син... и мнозина ще се зарадват за раждането му".

Тогава се радвали както сродниците на Захария , така и тези, които били изпълнени с пламенно очакване на Месията Избавител. Защото, макар те да не знаели за вече извършената тайна на въплъщението на Сина Божий, духът им - окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обхванат от радост, и те видели в това събитие някакво уверение, че ще дочакат дългоочаквания Месия.

На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му, за да участват в обреда на обрязването на младенеца. Те искали да го нарекат с името на баща му - Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж - пророк, и родила син - пророк, и сама била изпълнена с пророчески дар, и според пророческото предведение настоявала синът им да бъде наречен с това име, с което ангелът заповядал да бъде наречен. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, защото Захария се върнал от храма като със свързан език, и не могъл да разкаже на съпругата си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и при това заповядал да му нарече име Иоан.

И така, наставлявана от Светия Дух, светата майка нарича младенеца Иоан - пророчески, както тя и преди пророчески познала, че при нея идва Божията Майка, когато казала: "И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ". Тогава свещениците и роднините започнали със знаци да питат Захария как би искал да бъде наречено детето. Тогава той поискал дъсчица и написал на нея: "Иоан му е името". И веднага устата и езикът на Захария се развързали, и той започнал да говори, като славел Бога.

Всички се удивявали на толкова много чудеса, на които били свидетели - изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият баща мислел за името на сина си еднакво с майката, и на това, че немият, след като написал името, започнал да говори, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, сякаш името на Иоан било ключ за устата на бащата, които след като Захария написал това име, се разтворили, за да прославят Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в пределите на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.

Този град, заедно с околността му, още от дните на Иисус Навин, бил отделен за свещеническия род на Аарон. Той бил отдалечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил разположен малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се "Планински град" заради високите планини, на които той бил разположен. Освен това пределите му били наричани "планинска страна", както за това е написано в Евангелския разказ за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: "И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин", тоест в Хеврон, "и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета". Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, сред планинската страна - станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано по-горе.

И всички, които слушали за тези събития, много се удивявали и с недоумение мислели: "какво ли ще бъде тоя младенец". И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията благодат и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той много се чудел на това, и си казвал "какво ли ще бъде тоя младенец"!

Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски, и от изток дошли влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан - сина на Захария, за който бил слушал много чудни неща, и започнал да размишлява: "не е ли това бъдещият иудейски цар", затова, като изгарял от злоба, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили Иоан. Когато във Витлеем започнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, отдалечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и причината за този плач. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я защити с детето й. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната скала и извикала:

- Планина Божия! Приеми майката с детето!

И на часа скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и така ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.

Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: "дай ми сина си".

Захария отговорил:

- Аз служа на Господа Бога Израилев, а къде е сега моят син - това не зная.

Ирод много се разгневил и отново изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че ако не даде сина си, сам ще умре. Тогава при него дошли воините, свирепи като зверове, готови да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с ярост говорели на Божия свещеник:

- Къде си скрил своя син? Дай ни го, защото царят заповяда да убием тебе, ако не ни дадеш твоя син.

На това Захария мъжествено отговорил:

- Вие ще убиете тялото, Господ ще приеме душа ми.

Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с ярост към свещеника и го убили между църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за свидетелство на престъплението на Ирод и за негово вечно осъждане.

Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Иоан, пребивавала в разтворилата се скала. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и след като откъснели плодове, се изправяло.

Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в споменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род. За всичко това да бъде слава на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/01.07_sv_Joan_Predtecha.htm


Св. Никита Ремесиански
(ок. †335-414/20 г.)

Св. Никита бил славянин от гр. Ремесиана (някои предполагат, че това е в гр. Пирот, където по-късно заемал епископска катедра).

Никита получил обширно образование, за което свидетелства неговият приятел св. Павлин Нолански, като го нарича "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните". Той проповядвал Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Каква промяна направил св. Никита всред славяните, най-ярко се вижда от поемата, която св. епископ Павлин написал за него.

"Каква промяна! - пише св. Павлин. - И колко е радостна тя! Непроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, сега станаха жилище на монаси - труженици на Христовия мир. Където имаше зверски нрави, сега живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се е криел разбойник, сега се подвизава праведник".

За по-нататъшната дейност на св. Никита не са запазени точни данни. Няма сведения и за неговата смърт, която - по предположение - се отнася към 420 година.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Св. Никита Ремесиански и мисията му сред бесите

Текстът е част от статията "Войната на археолозите или медиен PR за сметка на науката", чийто пълен текст можете да прочетете тук. 

... Сведенията за св. Никита Ремесиански и мисията му сред бесите са доста оскъдни. Два са изворите, от които черпим информация за делата на светеца. Евсевий Йероним в едно свое писмо съобщава, че св. Никита направил така, щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос.

Епископът на Нола Павлин ни съобщава косвено, че това е станало около 396 година. Вдъхновен от подвига на своя приятел, еп. Павлин неколкократно го споменава в своите писма и дори му посвещава една поема, в която се казва:

"Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови,... са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира!... Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето. Непристъпните и кървави по-рано планини сега закрилят превърналите се в монаси разбойници – храненици на мира. Окървавената някога земя сега е земя на живота... Там, гдето някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух и в пещерите се подслонява като праведник този, който е живял в тях като разбойник... Хвала на тебе, Никита, добри рабе на Христос!"

Св. Никита е роден в Ремесиана (дн. Бела Паланка, Сърбия). Годините на раждането и смъртта му са доста спорни, но с малки уговорки можем да приемем датите (335-414 г.).

Св. Никита е автор на няколко книги, които в миналото по погрешка са били приписвани на Ориген, еп. Никита от Аквилея, св. Амвросий Медиолански и Никита от Трир. Благодарение на изследванията на Dom Morin, Burn и други учени тази грешка се коригира и авторството на св. Никита Ремесиански се доказа. При проповедническата си дейност се е ползвал от латинския превод на Библията – Итала, направен преди Йеронимовата Вулгата. Няма изворова подкрепа на хипотезата, че той е направил превода Библия бесика. Близкият му приятел еп. Павлин едва ли би пропуснал да съобщи такава важна подробност. Хубаво е все пак да се има предвид, че въпросният превод е направен преди началото на V в., тъй като св. Йоан Златоуст в една своя проповед, произнесена през 399 г. в Константинопол, го споменава. (Въпреки че не е без основание  въпросът доколко правилно се интерпретира казаното от св. Йоан Златоуст, понеже в тази проповед се говори по-скоро за проповядване на Евангелието сред бесите, отколкото за някакъв превод). 

Както се вижда, сведенията за епископа на Ремесиана или както е влязъл в историографията епископът на Дакия са крайно недостатъчни, за да можем да пресъздадем дори и една частична картина за дейността му сред бесите. 

Описаните от еп. Павлин събития несъмнено се отнасят за региона на Родопите, които са били родината на бесите, но тук възниква въпросът: обхващала ли е мисията на св. Никита целите Родопи или само (забележете!) северозападната й част, която е била в близост до Дакия? За да избегнат трудностите, които създава този въпрос, някои автори необосновано посочват св. Никита като митрополит на Траянопол. Траянопол е митрополитският център на епархия Родопи и като такъв част от планината е попадала в неговата юрисдикция, както следователно и грижите за християнизацията на родопското население. Вероятно поради този факт, а и за да избегнат объркването, произтичащо от древното правило, че епископ от една епархия не може да развива дейност в епархията на друг епископ, някои допускат, че св. Никита е бил митрополит на Траянопол - твърдение, което няма изворова подкрепа, както няма изворова подкрепа и самото твърдение, че е бил митрополит. Можем да предположим, че Родопите са били обект на проповед и на други мисионери, но техните имена са останали неизвестни.

За св. Никита се знае, че е проповядвал и сред даки и скити, което косвено потвърждава нашата хипотеза, че обект на проповедта му са били само прилежащите до Дакия родопски области. Въпреки безспорно големия проповеднически талант на светеца, струва ни се, че физически е било невъзможно пълноценното обгрижване на такъв голям регион, обхващащ част от Дакия и почти целите Родопи.

Непосредствено след Миланския едикт (313 г.) Римската империя започва да предприема строги мерки срещу езичеството. През 319 г. император Константин I (св. Константин Велики), като отрежда мястото на езичеството като официален култ в империята, забранява на гадателите и езическите жреци да посещават и извършват обреди по частни домове. Друг едикт от 341 г. изисквал затварянето на езическите храмове. В 346 г. е издаден едикт, забраняващ пренасянето на жертви, а през 356 г. - едикт, предвиждащ смъртно наказание за почитащите езическите богове. През 391 г. е издаден едикт срещу всички прояви на езичеството като престъпление срещу императора. Тези мерки ни дават повод да мислим, че родопското население е станало обект на една по-голяма и добре организирана мисия, в която едно от главните действащи лица е бил св. Никита, епископ на Ремесиана.

Бесите са били известни с грабителските си набези над съседните области, така че държавната власт е била пряко заинтересувана от тяхната христианизация. Още едно потвърждение, че бесите са били обект на една грижливо подготвена мисия, е фактът, че само няколко години след проповедта на св. Никита православието пуска толкова дълбоки корени сред тях, че са готови да го защитават дори с живота си. Когато през 514 г. император Анастасий поискал да наложи ерестта на Евтихий в империята, именно бесите се проявяват като най-ревностни защитници на православието и го отстояват дори с оръжие в ръка. Това свидетелство пък опровергава твърденията на много наши историци и археолози, които на базата на некрополни проучвания от по-късен период със запазени езически елементи правят извода, че тракийското население само формално е приело вярата в Христос. Наличието на такива елементи би трябвало да се свързва най-вече с етническите промени на Балканите и в частност в Родопите в периода след VІ в., както и на съхранени по-стари погребални практики, в които често е вложено ново съдържание и които по никакъв начин не влияят на чистотата на вярата.

Венцислав Каравълчев  

Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/06.24_sv_Nikita_Remesianski.htm



Карта на градски транспорт
© Infositebg.com